Sep 23, 2015, 7:43 AM

Абракадабра

  Poetry » Other
635 0 7


Абракадабра


Клоун и палячо. Роля, кукла и човек

с непохватните си действия закачат,

сякаш гъделичкат, позаспалото у теб,

а пък то, приучено да размишлява

и да пита все: “защо, защо, защо?”,

бяга, мръщи се и съжалява. Вярно!

Няма ненаказано добро, а наказаното

различава клоун от палячо и твърди, че

куклата не е човек. Според него 

клоуните плачат, а палячовците-не.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ани, Благодаря Ти
  • Благодаря Ви! Професия-клоун; роля-палячо...
    повече усмихнати мигове и по-малко ядове-това ми се иска да пожелая на всички ни, Вале . Лейди, нищо за триене нямаше в коментарите, които ми изпрати. Просто приятелски задевки До понеделник!* Мария, Краси, Валери- от мен!
  • Клоун или палячо...това май са ролите, които никога няма да изчезнат... Но имат своето значение, щом предизвикват размисъл...
    Поздрави!
  • Не харесвам ни клоуните, ни палячовците!
    Но пък харесвам този стих, Лина!
  • Владислав, Благодаря Ти.
    Валери, все още си мисля, че само кралските шутове (умните!) винаги са можели да казват всичко. Ролите... не са срамно нещо, но не са и за ежедневна употреба. Съжалявам, все по-малко време ще ми се намира за надникване в Откровения. Моля да ме извините. Вале, харесвам твоите остроумни, усмихнати, провокативни изяви/появи. Няма да питам какво, в случая, не е каквото... Лейди, никога не ми остава време за най-интересното. Обикновено го изпускам. Копира ли се пропуснатото? Валентина, Благодаря Ти! Щастие за всички!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...