Mar 3, 2007, 12:35 AM

Абсурди

Poetry

761 0 6

Абсурди

Дали твореца... и актьора
наистина от страст горят -
играещи "поредна" роля
очите трепетно блестят?!

А тариката - за позора
във злобен, мръсен мрак битува.
От дълбините на затвора му
псувня жестока се дочува.

Но кой от тях е по-свободен,
кой - зад решетки окован.
Дали твореца силен, волен
или злобаря разюздан...

04.01.2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

То се знае кой!
Поздрав, мила!

2007-03-03T17:55:03+02:00
Меричка (Мери Попинз)

Благодаря на всички, особено на Моисей. Всъщност това е старо нещо, но наистина е без каквато и да е основа, тогава не съм я виждала - затова неговото, което е тук ми е много ценно. Още веднъж - благодаря!

2007-03-03T13:52:18+02:00
Романтик (Христо Костов)

Поздрави за силния стих, Мери!!!

2007-03-03T13:27:33+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Творецът също е актьор,
но винаги от страст гори...
Актьорът често е позьор
в ролята си да блести.

Актьорът често е творец,
показвайки и буйна страст...
Творецът става и хитрец
склонил глава пред чужда власт.

Чрез човечност са свободни,
но когато са "сакати",
търсят пътища обходни
и остават тарикати!

Текстът гъмжи от стилни грешки, на фона на липсваща логическа основа за сравняване на твореца и актьора!

2007-03-03T10:47:41+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Колко истина има в стиха ти, Мери!
Поздравявам те!

2007-03-03T01:18:47+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0