Mar 3, 2007, 12:35 AM

Абсурди

  Poetry
765 0 6
 Абсурди

Дали твореца... и актьора
наистина от страст горят -
играещи "поредна" роля
очите трепетно блестят?!

А тариката - за позора
във злобен, мръсен мрак битува.
От дълбините на затвора му
псувня жестока се дочува.

Но кой от тях е по-свободен,
кой - зад решетки окован.
Дали твореца силен, волен
или злобаря разюздан...

04.01.2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • То се знае кой!
    Поздрав, мила!
  • Благодаря на всички, особено на Моисей. Всъщност това е старо нещо, но наистина е без каквато и да е основа, тогава не съм я виждала - затова неговото, което е тук ми е много ценно. Още веднъж - благодаря!
  • Поздрави за силния стих, Мери!!!
  • Творецът също е актьор,
    но винаги от страст гори...
    Актьорът често е позьор
    в ролята си да блести.

    Актьорът често е творец,
    показвайки и буйна страст...
    Творецът става и хитрец
    склонил глава пред чужда власт.

    Чрез човечност са свободни,
    но когато са "сакати",
    търсят пътища обходни
    и остават тарикати!

    Текстът гъмжи от стилни грешки, на фона на липсваща логическа основа за сравняване на твореца и актьора!
  • Колко истина има в стиха ти, Мери!
    Поздравявам те!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...