Jul 30, 2015, 10:53 PM
Абсурдно
Облак приближава.
Човек в черно срещам.
С костенурка разговарям.
Лош сън сънувам.
В камък се спъвам.
Кладенец достигам.
Дъно не виждам.
Абсурден се чувствам...
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти за изразеното становище, Порчев!
А ти сигурен ли си, че няма пУезия, по-добра от пОезия? -
Не беше нарочно, но ме зарадва!
-
Уцели ме в сърцето с този ритъм
-
Благодаря ти, Лейди Фокс, че подкрепи текста ми с оценка! Трогнат съм.
Благодаря ти, Дани (suleimo), че подкрепи текста ми с оценка! Трогнат съм.
И за двете ви е следващият музикален поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=BwBucyEzT6I -
Благодаря ти, Елена! Нямаш представа колко ме трогна с човешката си постъпка - това, че си позволи да ме подкрепиш, като оцениш мой текст и го коментираш в момент, който няма да квалифицирам, защото за всеки трезвомислещ човек е ясно какво се опитва да постигне една добре организирана група лица.
За мен е важно, че маските паднаха и задкулисността им излезе наяве. Или, както е озаглавена една известна енциклопедия - вече е ясно "кой кой е"!
Всичко, което казваш за възможността да разговаряме с околния свят стои точно така. Това умение ние го носим като рудиментарна потенция и е свързано с чакрата "вишудха" /тази в областта на гърлото/, която ако пробудим ще осъзнаем, че целият свят е неделимо цяло. Тогава ще можем да разговаряме дори и с елементарните частици и да ползваме "вълшебните деви" на връзките по всички направления и посоки. Но за да се постигне това е необходимо да се освободим от редица предрасъдъци и да си припомним една известна мисъл, че "Реалността е по-фантастична и от най-фантастичната измислица".
Желая ти лека и много хубава вечер и те поздравявам с малко музика!:
https://www.youtube.com/watch?v=4Vs_CwiB3co -
Дааамммм... Така се чувстват човеците, открили Пътя.
А може би и вече тръгнали по него...
Напълно споделям текста ти. И като метафоричност, и като реалност.
Аз си говоря с всяко нещо, чиято енергия успея да почувствам..
Море, езера, дървета, животни, облаци...
А наскоро ми се случи да разговарям съвсем "на глас" (не само да й говоря, ями да разговарям) с една костенурка. Бях се загубила из пущинаците на Родопите и докато преплитах крака от умора и вече ми се ревеше, се спънах и паднах. Оказах се очи в очи с една костенурка. Тя ме гледа, аз я гледам... че като ревнах и питам - И ся кво, не ме зяпай, ами ми кажи накъде да вървя...
Това за разведряване, но текстът ми хареса.
Извод - човек най-трудно разговаря със себе си:
"Абсурден се чувствам..."
Поздрави! -
Понякога примирението със сивата, банална и тривиална действителност е, уви, неизбежно. Да се радваме на настоящето, защото то е винаги по-хубаво от бъдещето. Да се радваме и на мъжкото начало в ин-ян монадата, дори когато е самотна бяла точка в морето на тъмната й ин-половина.
-
Да не забравяме все пак, Илко, че тя не костенурката Морла!
-
Наистина интересен въпрос! Дори ми се струва, че от зор тази костенурка може да вземе и да напише най-сетне едно качествено стихотворение, с което да се гордее целият костенурков род.
-
Анджак, както би следвало да се каже.
-
Благодаря ти, Илко! Наистина много удачна вметка. Отлично разбрах вложения смисъл. Лошото е, че сред костенурките, с които разговаря Марко Тотев, винаги липсва онази, прочула се с разсъжденията на един философ от школата на елеатите, която и Ахил не можеше да я надбяга.
-
Благодаря ти за подкрепата, Никола! Много хубав и бих казал - насочващ коментар. Именно "Марко Тотев" е ключът тук. Желая ти лека и развлекателна петъчна вечер!
-
Този фрагмент се отнася за МаркоТотевците, Младене!Има такива люде кол-
кото щеш!Стегнато, сбито- ясно и точно!Оценявам фрагмента с неговата философия!Поздрави от мен и хубав прохладен ден! -
Радвам се, че хареса песента, Йоана. А за хубавото пожелание ти благодаря!
Благодаря ти, че оцени текста ми, Владиславе! Хубав ден от мен! -
Песента си е прекрасна. И като че ли точно от нея имах нужда в момента, така че - благодаря! Искрено се надявам, ако кладенецът е с дъно, да обърнеш посоката навреме, Мисана.
-
Хей, Евелина! Приятно ми е да те видя тук. Както винаги - интелигентна в коментарите си и с чувство за хумор. Благодаря ти от сърце!
Ласка, трогнат съм от вниманието ти! Mного ме зарадва с посещението си.
Мерси!
Благодаря и на теб, Йоана! Имаш много вярно усещане. Наистина от известно време падам в този кладенец. Единствената ми надежда е да е без дъно.
Момичета, ще рискувам и ще ви поздравя с нещо. Дано само не се изложа пред вас!
https://www.youtube.com/watch?v=kjmWv82HHQs -
Не знам защо си представих как Лирическият пада в кладенеца, и то по един наистина абсурден начин. Останах с много странно усещане... Поздрав за умението да вълнуваш с текстовете си, Мисана!
-
абсурдно точно като кошмар
-
Наистина... - при това и дъжд заваля..., абсурд...!!!
-
Благодаря ви, Пепи и Анастасия! Трогнат съм от вниманието.
Поздрав за вас: https://www.youtube.com/watch?v=bWkP-mt_bOk
и усмихнат ден! -
Благодаря ти, Илко! Много ценни мисли сподели. И какво многозначително съвпадение - и двамата тази вечер сме мислили за Камю. Това е индикация, че вероятно сме на прав път в разбирането си за нещата.
Лека вечер и много нови успехи в поезията, която и двамата обичаме! -
Благодаря ти, Елица, за това че оцени текста ми и го коментира!
Не, темата за охлюва наистина няма нищо общо с настоящия ми текст, но понеже Тина спомена в коментара си, че водила дебат с някакъв охлюв, си помислих да не е с онзи охлюв от стихотворението ми "Отстрани", чието заглавие цитираш коректно. Възхитен съм, че си запомнила откъде точно е този откъс, Елица. Приеми моите най-сърдечни пожелания за здраве и творчески успехи! -
Мисана, това, което цитираш, е от посветения ти стих "Отстрани", в който говориш за несподелената любов.
Не разбирам какво общо има с настоящия текст.
Оценявам го заради смелостта да споделиш своите абсурдни усещания.. -
Благодаря ти, Тина! Проф. Август Форел в една своя книга, издавана у нас доста преди 9 септември 1944г. и озаглавена "Половият въпрос", дискутира и примера за любов с козичка. Там разказва за една такава любов на собственик на стадо с една от козичките му. Човекът го осъдили за содомия, но той недоумявал защо е сурова присъдата му и все повтарял:
"Не разбирам какво лошо съм сторил - козичката си беше моя. Платил съм, за да я купя."
Прощавай, Симо и ти благодаря, че оцени толкова високо фрагментчето! -
Мерси, Ник и Електра, че оценихте високо фрагмента ми! Електра, благодаря ти също, че припомни този класически цитат. Мисля, че те разбрах правилно.
Благодаря ти, Тина! Във връзка с казаното от теб, ще се осмеля да цитирам финалните 4 реда на моя творба, публикувана навремето в сайт Хулите:
"За охлюва любов не съществува.
Той бавно се изкачва към небето.
Към шуплите на вечността пътува.
Самотен върху пясъчния хребет."
Майче, един кошмар ме сънува! Благодаря ти за участието.
На всички вас, колеги и приятели, лека и спокойна вечер! -
Най-тъмно е преди изгрев слънце.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти, че оцени текста ми, Исмаиле! Трогнат съм от подкрепата ти.
Весело прекарване на празниците!