* * *
В отвъдното
преля ослепяла
тихост.
Стъпките добро
изчезнаха в
притихнал кратер.
Слънцето прогледна
в мрежите на
паяжините.
В отвъдното,
отвъдност,
разлисти блян.
© Атанас Ганев All rights reserved.
В отвъдното
преля ослепяла
тихост.
Стъпките добро
изчезнаха в
притихнал кратер.
Слънцето прогледна
в мрежите на
паяжините.
В отвъдното,
отвъдност,
разлисти блян.
© Атанас Ганев All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...