meagainst (Хорабъл)
9 2
May 28, 2008, 11:32 PM

Ад 

  Poetry » Other
746 0 4
Имахме свят. Превърнахме го в ад.
Защото всичко е сиво
и псевдо-красиво.
Върху гърба ни е всичкото лицемерие...
... от самите нас.
И сме оковани в рамки
и живеем в граници
до края, без право на глас.
Където преди слънцето светеше,
е непроницаема мъгла.
А всички сме обречени да се лутаме
в бездънна тъмнина.
Където и очи да отвориш,
виждаш отблизо страха, подлостта,
но уви, дишайки на красотата прахта. 

© Хорабъл All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като послание ме натъжи.
    Но като стих ме възхити! Поздравявам те!
  • силно...но ме натъжи...
    повече красота...да имаш очи да я видиш
    и душа и сърце...за да я усетиш...
    с обич, Теодора.
  • Много силно и въздействащо произведение.Браво! Продължавай да твориш!!!
  • "Върху гърба ни е всичкото лицемерие...
    ... от самите нас.
    И сме оковани в рамки
    и живеем в граници
    до края, без право на глас."
    "дишайки на красотата прахта."
    !!!!!!!!!!!

Random works
: ??:??