Ад
Имахме свят. Превърнахме го в ад.
Защото всичко е сиво
и псевдо-красиво.
Върху гърба ни е всичкото лицемерие...
... от самите нас.
И сме оковани в рамки
и живеем в граници
до края, без право на глас.
Където преди слънцето светеше,
е непроницаема мъгла.
А всички сме обречени да се лутаме
в бездънна тъмнина.
Където и очи да отвориш,
виждаш отблизо страха, подлостта,
но уви, дишайки на красотата прахта.
Защото всичко е сиво
и псевдо-красиво.
Върху гърба ни е всичкото лицемерие...
... от самите нас.
И сме оковани в рамки
и живеем в граници
до края, без право на глас.
Където преди слънцето светеше,
е непроницаема мъгла.
А всички сме обречени да се лутаме
в бездънна тъмнина.
Където и очи да отвориш,
виждаш отблизо страха, подлостта,
но уви, дишайки на красотата прахта.
© Хорабъл All rights reserved.
