meagainst (Хорабъл)
9 2
28.05.2008 г., 23:32 ч.

Ад 

  Поезия » Друга
727 0 4
Имахме свят. Превърнахме го в ад.
Защото всичко е сиво
и псевдо-красиво.
Върху гърба ни е всичкото лицемерие...
... от самите нас.
И сме оковани в рамки
и живеем в граници
до края, без право на глас.
Където преди слънцето светеше,
е непроницаема мъгла.
А всички сме обречени да се лутаме
в бездънна тъмнина.
Където и очи да отвориш,
виждаш отблизо страха, подлостта,
но уви, дишайки на красотата прахта. 

© Хорабъл Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като послание ме натъжи.
    Но като стих ме възхити! Поздравявам те!
  • силно...но ме натъжи...
    повече красота...да имаш очи да я видиш
    и душа и сърце...за да я усетиш...
    с обич, Теодора.
  • Много силно и въздействащо произведение.Браво! Продължавай да твориш!!!
  • "Върху гърба ни е всичкото лицемерие...
    ... от самите нас.
    И сме оковани в рамки
    и живеем в граници
    до края, без право на глас."
    "дишайки на красотата прахта."
    !!!!!!!!!!!

Предложения
: ??:??