May 30, 2015, 10:06 PM

Адажио

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Недоловимо

развързваш без взлом

моя свят –

съвършен малък възел.

Необяснимо 

рушиш мълчешком

подредения правилно пъзел.

Непростимо

превземаш ми мислите –

бавно,

греховно,

ранимо.

Неустоимо

света пренаписваш ми,

мое адажио

несравнимо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ада Джио All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря Рада, НиКо и Младен!
    Това Адажио ми е много скъпо!
  • Много ми хареса стихотворението ти, Адажиото! Изящно е и въздействащо като адажиото на Албинони във версията на Ремо Джацото.

    Поздравление!
  • Чух го това адажио...И ми хареса!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...