Dec 25, 2011, 6:36 PM

Адаптация

  Poetry
997 0 1

Адаптация

 

Къде си, нежност, ти - омайваща, безмерна,
в стари ноти и думи ли живееш?
В прашно черно-бели ленти ли си опустяла

или те има в нечии сърца и тлееш?

 

Не веднъж във вече старите очи прочетох

и в буквите видях следите твои вкаменени,

от чиято съкровена сила оживях и врекох

мойто дело на света - от нас отречен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...