Поставям си сърцето на педали,
душата ми е хванала волана,
вратата се заключва с автомата
и еърбек до жабката прибран е;
политаме по хей онази урва,
а шибидахът пречи на звездите,
от радиото звуците се втурват
и мускулите ни до болка свиват.
И ето че светът пак бил за двама.
Една кола, едно небе и урва.
Една жена, една любов й трябва,
кръвта й да накараш да лудува.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
