Jan 19, 2014, 8:01 PM

Адресна регистрация

  Poetry » Love
917 0 18

 Ще нарисувам на пясъка триста сърца

 и до всяко от тях

 ще поставя по една раковина,

 в която скътал съм късче своя душа

 и по една мечта -

 или поне половинка…


*******


Ето го.

Това е нашият свят:

пещера, пясък, море и слънце.

От време на време

нежни ласки след залез,

а и преди това…

Остава ни само

богове да си измислим...

но опитомени.


*******


Прегръщам залеза и го целувам,

както някога целувах теб.

Сбогувам се с деня си

и ако се събудя -

след изгрева ще тръгна

по килим от розово море.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...