Адът

Sep 13, 2009, 4:27 PM

Poetry » Other

454 0 4

От хаоса на мислите, в греха

редяха се пред пъкления ад

подтиснати душите на страха.

Стенания висяха в полумрака,

за продан те в онзи свят стояха

и търговците наддаваха за тях.

В сблъсък на роптаещи гърла,

ненаситната яростна тълпа

разкъсваше бездушните сърца.

Сред зловонна сярна миризма,

раззинал черна паст из пепелта,

огънят ядеше осиротелите тела.

Взети в плен от вряща суета,

безчувствени към своята съдба,

умираха мечтани времена.

Под купища от кървави сълзи,

изоставени, ненужни, без мечти,

продадени бяха и нашите души.

Please sign in with your account so you can comment and vote.