Адът
От хаоса на мислите, в греха
редяха се пред пъкления ад
подтиснати душите на страха.
Стенания висяха в полумрака,
за продан те в онзи свят стояха
и търговците наддаваха за тях.
В сблъсък на роптаещи гърла,
ненаситната яростна тълпа
разкъсваше бездушните сърца.
Сред зловонна сярна миризма,
раззинал черна паст из пепелта,
огънят ядеше осиротелите тела.
Взети в плен от вряща суета,
безчувствени към своята съдба,
умираха мечтани времена.
Под купища от кървави сълзи,
изоставени, ненужни, без мечти,
продадени бяха и нашите души.
© Йордан Малинов All rights reserved.
