Понеже вън е мрачен зимен ден
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса
на някого? А ако не, защо ли?
Бодат и ритат истините голи.
Цял в синини и храчки, но поет,
ще оцелея някак и заклет
наивник, дваж умрял и триж роден,
дори палача свой пред смърт ще питам:
— Защо човекът тъй е заблуден? ...