Когато в бурна нощ
морето в пяна се облива
от тътена ехти брега
родената от нея Афродита
разпалва във сърцата ни страстта.
Очите ни не виждат
докосване, експлозия, пожар
душите ни подвластни са на Ерос
изгарящи главни в любовния олтар.
Измислих тези думи
за да те докосна
не можеш да ги спреш
изпращам ти мечта
аз съм простосмъртен
любовта ми е присъща
за бурна нощ и Афродита
и трепетът на две тела.
Октомври, 2017
Калиакра, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравявам те за красотата, която си написал.