Mar 5, 2019, 7:24 PM

Агония на самотата

826 0 1

 

Тъмнина опръска светлината

заема място в мисълта.

Ще опръска ли душата

с мисли за смърта?

 

Скучно ли и е на самотата,

че мрачни мисли я обвиват?

Агонизира ли душата,

че мислите не я приспиват?

 

Може ли съзнанието да убива?

Случвало ли се е и преди?

Мрак се отразява в обектива

на самотните души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...