Jul 26, 2006, 3:03 PM

Ах, колко много болка

  Poetry
1.4K 0 4
Толкова години мислех си, че мога,
да живея без да те обичам.
Толкова години заблуждавах се, до болка,
че не си за мен и че не си различен.

Едва сега разбирам, че за мен си всичко,
че когато няма те до мен съм нищо.
Но, уви, съдбата е решила да сме разделени.
Ти имаш нея, вие сте един за друг родени.

Понякога ме питаш дали още те обичам,
но колкото и да е тъжно, аз до болка пак отричам.
Искам да не знаеш, да не чувстваш някаква вина,
че може би някога със мен се подигра.

И знаеш ли, ако смъртта застане пред мен,
извадила нож ледено студен,
ако тя тогава ме попита, кой избирам да умре,
аз или любимото момче?

Ако теб те няма, ако ти умреш
аз ще бъда никой, аз ще бъда нищо.
Затуй да вземе мен,
за теб готова съм на всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...