Ах, колко си ми нужна!..
Сънувах, че отново ще те видя...
Изливаш се във мен, като река,
море си ти, вълнуващо и синьо,
безкрайна, като блян във вечността...
Усещам те със всяка моя пора,
дъха ти, неоткъснат, теменужен,
зова те, като Яворова Лора,
в миражен сън. Ах, колко си ми нужна!...
Ти идвай пак да ме докосваш,
но знай, че вече няма да заспя,
а теб ще чакам ден и нощем,
и нежно в тишината ще шептя...
... че моята душа е само твоя,
и тялото ми с тебе ще празнува,
на всеки милиметър от покоя,
така ще изкрещим от страст и лудост...
Вълнувай ме, вълнувай, и не спирай!
Изригвам като лава от вулкан,
потапям се във теб, да ме изстиваш,
с водите от невинния си срам...
Накрая ще заспим, от неумора,
че просто, за да дишаме ведно,
ефирни са душите, но говорят,
защото се желаят от любов...
Данаил Антонов
diester
Diester's Poetry
25.04.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
