Ах, Любов!
Ах, Любов, Любов, как идваш без покана ти
и за миг преобръщаш две съдби.
Внасяш страх и ужас в четири очи
и сладко чувство в пламнали души.
Ах, Любов, няма прегради за тебе на света,
отключваш с вълшебно ключе всяка здраво залостена врата.
Тихо, на пръсти прокрадваш се в нощта
и омагьосваш с пръчица вълшебна дори съня.
Ах, Любов, Любов, не малцина погубила си ти,
с чар и магия - отнела техните сърца
и сега те ходят слепи, без очи,
търсят самотни, сродните си души.
Ах, Любов, Любов, няма да се дам на сладките лъжи,
дам ли се... о, колко много ще боли -
когато плахо от мен избягаш в късен час,
Любов, какъв човек без теб ще бъда тогава аз!?
© Даниела All rights reserved.
