Oct 21, 2012, 6:54 PM

Ах, тази любов

  Poetry » Love
839 0 0

АХ, ТАЗИ ЛЮБОВ

 

 

Не позволявай на сърцето да обича,

не му позволявай да се привързва към някого с любов.

Ах, от тази любов как боли,

но не пак обичаме, нали.

И след 100 години пак за нея ще се пее,

и след 100 години пак за нея ще се милее.

Като птица каца в нашите  сърца,

нито лете, нито зиме не  отлита на юг,

стои с нас и в жега, и студ.

Като летен дъжд вали в нашите души,

и капка по капка океани строи.

 

Тази крадла на сърца,

която мразим, проклинаме, обичаме - ЛЮБОВТА!

Има специална стая в нашата душа,

която никога не се заключва.

С нежни струни ни докосва,

цялото ни съществуване омагьосва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...