Ах тази съдба! Исках те! Искам те! Сега те искам!
В прегръдките ти исках дa бъда
и с устни - в твоите.
Исках те по-силно от гордостта си,
по-силно от волята си...
Не беше мой, не беше ничий...
Исках те, защото
беше силен, а аз - толкова слаба.
Защото имах нужда от закрила...
Да те докосна пак, така и не успях,
да бръкна в душата ти дълбока, беше забрана.
Посягах ли с ръка, плесница силна ме отпращаше
назад.
Исках те, когато беше непознат.
Искам те, когато си реален.
Сега те искам!
Лудо и горещо в себе си да те притискам.
Исках да те обичам, отново да обичам.
Забрави душата ми чувството Любов,
а ти беше надежда, последна надежда.
Светъл лъч и последен стон.
В прегръдките ми исках да бъдеш
и с устни - в моите.
Да ме искаш по-силно от гордостта си,
по-силно от волята си.
Аз не съм твоя, не съм ничия.
Аз съм слаба, а ти - силен.
Имам нужда от закрила.
Да ме докоснеш пак така и не успя,
да бръкнеш на дълбоко в моята душа беше забрана.
Ах тази съдба!
Исках да ме искаш.
Искам да ме искаш.
Сега да ме искаш!
В себе си силно да ме притискаш.
Че утре е късно, че утре е мрак, без светлина, без последен зов.
Исках да ме обичаш и аз отново да обичам,
че за дълго забравих това чувство Любов.
19.08.2007
06.32
Кажи ми, че имаш планове, за да ти се изсмея :)
Понякога се случват неща, които не зависят от нас.
Ах тази съдба!
и с устни - в твоите.
Исках те по-силно от гордостта си,
по-силно от волята си...
Не беше мой, не беше ничий...
Исках те, защото
беше силен, а аз - толкова слаба.
Защото имах нужда от закрила...
Да те докосна пак, така и не успях,
да бръкна в душата ти дълбока, беше забрана.
Посягах ли с ръка, плесница силна ме отпращаше
назад.
Исках те, когато беше непознат.
Искам те, когато си реален.
Сега те искам!
Лудо и горещо в себе си да те притискам.
Исках да те обичам, отново да обичам.
Забрави душата ми чувството Любов,
а ти беше надежда, последна надежда.
Светъл лъч и последен стон.
В прегръдките ми исках да бъдеш
и с устни - в моите.
Да ме искаш по-силно от гордостта си,
по-силно от волята си.
Аз не съм твоя, не съм ничия.
Аз съм слаба, а ти - силен.
Имам нужда от закрила.
Да ме докоснеш пак така и не успя,
да бръкнеш на дълбоко в моята душа беше забрана.
Ах тази съдба!
Исках да ме искаш.
Искам да ме искаш.
Сега да ме искаш!
В себе си силно да ме притискаш.
Че утре е късно, че утре е мрак, без светлина, без последен зов.
Исках да ме обичаш и аз отново да обичам,
че за дълго забравих това чувство Любов.
19.08.2007
06.32
Кажи ми, че имаш планове, за да ти се изсмея :)
Понякога се случват неща, които не зависят от нас.
Ах тази съдба!
© Кристина Славова All rights reserved.
