Айсберг
Изплува и отново се потапя
душата ми в студената река,
а ледовете слънцето разтапя
с единствен лъч - протегната ръка.
Студът разтърсва немощното тяло
и обръча на времето върти.
Наоколо е всичко посивяло -
затворени са звездните врати.
Изплита мракът своята завеса,
за да засенчи слънчевия лъч,
а ледената зрелищна принцеса,
без жал вилнее с ненаситна жлъч.
Но в този миг една сълза-жарава
докосва вцепенената душа
и слънцето божествено изгрява,
за да стопи завинаги леда.
© Наташа Басарова All rights reserved.
