Jul 17, 2007, 4:09 PM

Ако...

  Poetry
1.6K 0 5
Ако отровата докрай ти не изпиеш
и не усетиш в себе си смразяващ хлад,
ако клепачите си не покриеш
с тежък, непрогледно лепкав мрак,
ако не успееш да заключиш
сърцето си пред идните злини
и в паметта си грешна не изтриеш
ти спомена за миналите дни,
ако в раната си кървава не можеш
да поръсиш щипка снежна сол,
издрал нозе по пътища да бродиш,
понесъл свойта горест и печал,
след себе си не ще оставиш диря,
ни спомен, че си в този свят живял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...