Ако...
Ако отровата докрай ти не изпиеш
и не усетиш в себе си смразяващ хлад,
ако клепачите си не покриеш
с тежък, непрогледно лепкав мрак,
ако не успееш да заключиш
сърцето си пред идните злини
и в паметта си грешна не изтриеш
ти спомена за миналите дни,
ако в раната си кървава не можеш
да поръсиш щипка снежна сол,
издрал нозе по пътища да бродиш,
понесъл свойта горест и печал,
след себе си не ще оставиш диря,
ни спомен, че си в този свят живял.
и не усетиш в себе си смразяващ хлад,
ако клепачите си не покриеш
с тежък, непрогледно лепкав мрак,
ако не успееш да заключиш
сърцето си пред идните злини
и в паметта си грешна не изтриеш
ти спомена за миналите дни,
ако в раната си кървава не можеш
да поръсиш щипка снежна сол,
издрал нозе по пътища да бродиш,
понесъл свойта горест и печал,
след себе си не ще оставиш диря,
ни спомен, че си в този свят живял.
© Таня Панайотова All rights reserved.
