Повикай ме,
ако белите цветя повяхнат,
повикай ме,
ако реката вече не шуми,
повикай ме,
ако Слънцето за теб угасне,
повикай ме,
ако Земята спре да се върти ...
Ще долетя
отдалече, като ястреб,
ще се стрелна
в твоя двор, опустял и тих,
ще те грабна,
бяло мое вакло агне,
ще те отнеса
в гнездото на копнежен стих ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
