Ти си тръгна и това е! Думи нямаше... Мълчание.
Кой ли можеше да знае? Дълга тишина... Страдание.
Ти си тръгна и се връщаше. Без целувки... Наказание.
А какви ли грехове изплащах, че боли за назидание?
Пак те виждам, но това е! Думи няма... Безразличие.
Някой може ли да знае, че бе жена, която ме обичаше?
И ме молиш да говоря, да не ползвам стари фрази,
в миналото щеше и да стане, но само, ако бе онази....
Стискай зъби, съжалявай!!Сълзи няма... Просто болка.
Ти мен не питаше тогава, боли ли ме и как... И колко.
Сега боли, но съжалявам.Думи нямам... Безразличие.
Ръка аз мога да подавам, но само от благоприличие!