Ако бяхме деца...
Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто
за извратеното ми подсъзнание.
Една забравена по детски, близост
на две невинности с желания...
Тогава ти ще я открехнеш
пред най-младежкия ми срам -
вратата с гола плът насреща,
като свещта, трепереща във храм...
Тогава сигурно против природата
до синьо стиснал острия кинжал,
бих искал да пронижа болката,
че теб за плячка Бог е дал...
Аз имам право да съм грешен
и после да се кръстя в Ада.
Сега, прости ми! По момчешки
от теб ще пия, мъжки жаден...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
