Ако е рекъл Господ
Отиваш си, зимовно е, скрежи.
При нея може да не е студено –
различна е, фатална е, магнит...
Принцеса е убодена с вретено.
Не бързай, влаковете – все на път,
когато и да тръгнеш ще те грабнат
в посока онзи тъжен кръстопът,
където и бездомно псе не чака.
Задръж и ключа, без врата
душата ми е хала-халосия.
Дали ще никнат някога жита,
или ще се обърне в проклетия?
Отиваш си, но този път
е сетно, обозримо, невъзвратно,
защото тръгвал си си неведнъж,
но днес не ти, а аз те зачертавам.
И баста! Този дом го забрави,
каквото взел, останалото – спомен.
Човек се ражда, за да е щастлив
и ако... е рекъл Господ.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
