Ако е така, нека сутринта идва бавно...

Ако е така, нека сутринта идва бавно...

Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!

Ака е така, нека върху дъха ни да не пада късче светлина...!

Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!

Ака е така, нека времето спре и се чува само тишината...!

А когато сутринда дойде бавно горди и силни ще я посрещнем...!

Някои се опитват да ни обсъждат, обичат да ни съдят вечно,

но нито един от тях не знае какво се случва с нас двамата наистина!

Те не знаят какво изпитваме и преживяваме...! Не знаят, че изход няма!...

Те имат и знаят само предръсъдъци и ако е така, нека сутринта идва бавно...

Казват, че са ни видяли, но не могат да видят любовта ни!

Защо не могат да видят как смело навлизаме в дълбокото?!

Защо не могат да видят как рискуваме живота си за прегръдки ни в прегръдки?!

Те могат да виждат само приумиците си и ако е така, нека сутринта идва бавно?!

Решават, че са правдиви, но как след като никога не търсят истината!

Търсят нас все, само за да ни разделят, но яд ги е че сме неразделни безкрайно!...

Търсят нас все, само за да ни прекъснат, но побъркват се че не се прекъсва магията!

Те търсят само нас и само за това всички утрини и ако и така, нека сутринта идва бавно...

Но нека не говорим повече за тях, да създаваме щастие, защото в нас важното е!...

Те не заслужават мигове, макар да имаме повече от времето да се обичаме...

Вече сме едно цяло и няма почти пространство, с което да не се приближаваме!...

Преди бяхме двама, но откакто се открихме няма почти кътче в което да не се познаваме!...

И въпреки, че ни издирват не знаят моментите в които се гледаме и се любуваме!

Срещи парещи в светла тъма, въздишки изпепеляващи в топла нощ, трепети ритмични...

Телата ни политат в небесата, спускат се в небесата, душите ни викат, а с любовта шептиме...

И ако толкова искат да се занимават с нас, готове сме да ги победим сутринта със стъпки единни....

И мислят си, че ни е страх от слънчевите лъчи, защото бягаме в лунните искри!

Но пак не са прави, ние обичаме денят и слънцето, въпреки че сега спираме времето...

Колкото и пъти да счупим отчаяно и страстно часовника, не ни е страх от вас, щом сме заедно!...

И те не знаят, къде нежно, постоянно се намираме, как истински се обожаваме!...

 И мислят ни за странни особи, за луди грешншци, а сме просто приятели и любовници...!

Само небето може да ни види, само земята маже да ни погълне, само влюбените да ни разберат!...

И не ние страх да се изправим пред всичко и всичко, колкото и пъти да крадем стрелките хитри!

Но дотогава, ако е така нека сутринта идва бавно, бавно, бавно, само сърцата ни в едно ни пазят...

И дотагава, докато часовника не се оправи с нашето любене, 

ако е така нека сутринта идва бавно...!

Ака е така, нека върху дъха ни да не пада късче светлина...!

Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!

Ака е така, нека времето спре и се чува само тишината...!

А когато сутринда дойде бавно горди и силни ще я посрещнем...!