Ако ли пък не...
АКО ЛИ ПЪК НЕ...
Въртят се чужди мисли из главата,
дето мисли като аз и кажа - ужким,
но каквито са, такива ги приемам,
защото с тях ще намеря истината.
От години, все блъскам си главата
в стени дебели и най-разнообразни,
но от много напъни, така напразни...,
с цицина се сдобих - не с истината.
Вече мисля: „Камбана е главата,
че аз я удрям, животът - бие я и той,
а равносметката е: удари безброй
и много болка - заради истината“.
До пръсване, както ми кънти главата
и тъкмо, защото мислите ги няма,
за борбата ми трябва нова програма,
ако ли пък не... Мит ще е истината!
© Весела Найденова All rights reserved.
