Ако ми кажеш,
че разцъфнали рози обичаш,
ще направя света розова долина.
Ако ми кажеш,
че себе си слънце наричаш,
ще поробя летящ фотон светлина.
Ако някак случайно
щастие искаш,
ще ти дам едно омайно сърце.
Тъй щастливо, тъй трайно,
забива най-силно
във твойте изящни ръце.
Ако ми кажеш,
дори луната ще скрия
и мъката ще превърна в перце.
И ако трябва
света ще разтворя с магия,
за да пасва на твоето крехко сърце.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
