Ако ми кажеш,
че разцъфнали рози обичаш,
ще направя света розова долина.
Ако ми кажеш,
че себе си слънце наричаш,
ще поробя летящ фотон светлина.
Ако някак случайно
щастие искаш,
ще ти дам едно омайно сърце.
Тъй щастливо, тъй трайно,
забива най-силно
във твойте изящни ръце.
Ако ми кажеш,
дори луната ще скрия
и мъката ще превърна в перце.
И ако трябва
света ще разтворя с магия,
за да пасва на твоето крехко сърце.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
