Ако ми кажеш,
че разцъфнали рози обичаш,
ще направя света розова долина.
Ако ми кажеш,
че себе си слънце наричаш,
ще поробя летящ фотон светлина.
Ако някак случайно
щастие искаш,
ще ти дам едно омайно сърце.
Тъй щастливо, тъй трайно,
забива най-силно
във твойте изящни ръце.
Ако ми кажеш,
дори луната ще скрия
и мъката ще превърна в перце.
И ако трябва
света ще разтворя с магия,
за да пасва на твоето крехко сърце.
© Георги Бъчваров Всички права запазени