Ако можех да тръгна,
без да се обръщам
и нито за миг
да не поглеждам назад;
да изгоря всички мостòве
за връщане
и да тръгна безпаметна
по широкия свят...
Да не помня нищо и никого,
за да не ме тегли назад;
да забравя за битките
яростни,
в които се гърчеше
моята душа,
за миговете тежки
и окови тягостни,
когато търсех брод
отчаяно сама...
......
Да можех...
но не мога...
и навярно никога
няма да мога!
© Валентина Иванова All rights reserved.