Ако можех
Ако можех поне за момент
да съм малкото внуче на баба
всички грижи да бъдат за мен,
да не зная цената на хляба.
Да строя от мечтите си храм,
под лозята да хващам калинки,
да не меря душата на грам
да не търся във вените синьо.
Ако можех да стана на пет,
да се гушна в ръцете на татко
да поискам един сладолед,
да планувам от утрото пакост.
И денят ми – и весел, и щур
по белите си смело да гази.
Да си сплитам в косата божур
и да зная, баща ми ме пази.
Ако можех на пет да съм пак
с всички сили към двора да тичам,
да прекрача най-свидния праг
и да кажа на всички “Обичам ви”.
Вдъхновено от Деница Ангелова:)
© Деница Гарелова All rights reserved.
