Ако можех да те върна, дядо,
може би сега щях да съм щастлив,
и само ако можех света да преобърна,
бих те върнал на земята, да си с мене, да си тук!
Но за жалост нямам тази сила, дядо,
и за тебе всяка вечер се сещам и страдам....
Защото в мен има една дълбока рана
и тя е за това, че твоя внук не те познава!
Ти си отиде много рано, дядо,
а това не трябваше да е така
и от снимките те помня винаги щастлив,
беше постоянно със цигара във ръка....
Не мога да те върна, дядо,
но моля те, почакай още малко....
Много скоро и аз при теб ще дойда,
за да бъдем веднъж завинаги заедно!
© Калоян Калинов All rights reserved.