Jul 28, 2005, 10:02 PM

Aко можех да ти кажа

  Poetry
1.5K 0 3
Искам да можех да кажа
съкровено на теб и сега,
за тъгата скрита горчиво
в мъртвата моя душа.
Да ти кажа,че в мъка безпътна
не чувствам, не мисля почти.
Опустях в самота и разкъсвана
изгорих и изплаках мечти.
Да ти кажа- живея живота си
без смисъл, без ред и без правилност.
Казват- човек носел хомота си
като своя някаква даденост.
Да знаеш исках, че превръщам
времето незнайно в свой другар.
Че спомените с трепет пак разгръщам,
чета ред по ред този кошмар.

Само ако можех да ти кажа
за всеки миг по теб терзан.
Ала помежду ни няма неизказано,
ти винаги ще си от мен избран.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...