Ако можеш остани
Толкова слова за раздяла написах,
а ето че ти отново дойде,
игриво-лъчезарна спря до колата
и замря непослушното ми сърце.
Пристъпи със стъпка позната,
с гласа си пак ме покори.
Усмихна се, зарадва ми душата,
зажадняла за старите ни дни.
Исках като мираж да те прогоня,
да затръшна врата, да изкрещя.
Исках толкова много да сторя,
а пророних само: "Влез, ела
и ако можеш остани!
© Светослав Статев All rights reserved.
