Ако никога не целуна твоите устни,
как бих усетила колко са вкусни?
Ако никога не погледна в твоите очи,
как бих видяла, че в тях слънце блести?
Ако никога не почувствам твоята ласка,
как бих повярвала, че е прекрасна?
Ако никога не докосна твоето тяло,
как бих разбрала, че за любов е копняло?
Затова се моля да дойдеш при мен.
Да присъстваш до мен в моя ден.
Защото без теб сърцето ми спира.
Защото без теб аз бавно умирам.
© Антония All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
