Ако никога...
Ако никога не целуна твоите устни,
как бих усетила колко са вкусни?
Ако никога не погледна в твоите очи,
как бих видяла, че в тях слънце блести?
Ако никога не почувствам твоята ласка,
как бих повярвала, че е прекрасна?
Ако никога не докосна твоето тяло,
как бих разбрала, че за любов е копняло?
Затова се моля да дойдеш при мен.
Да присъстваш до мен в моя ден.
Защото без теб сърцето ми спира.
Защото без теб аз бавно умирам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Все права защищены
