Ако никога...
Ако никога не целуна твоите устни,
как бих усетила колко са вкусни?
Ако никога не погледна в твоите очи,
как бих видяла, че в тях слънце блести?
Ако никога не почувствам твоята ласка,
как бих повярвала, че е прекрасна?
Ако никога не докосна твоето тяло,
как бих разбрала, че за любов е копняло?
Затова се моля да дойдеш при мен.
Да присъстваш до мен в моя ден.
Защото без теб сърцето ми спира.
Защото без теб аз бавно умирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Всички права запазени
