Oct 28, 2008, 8:33 PM

Ако някога... 

  Poetry
1176 0 6
Ако някога се почувстваш самотен,
някъде далече от тук,
вдигни просто поглед нагоре
и се вгледай във Млечния път.
Там ще откриеш пътечка,
обсипана с ярки звезди.
Бавно тръгни ти по нея,
тя до мен ще те води - помни!
За това нямаш нужда от пари за билет.
И за любовта ми не са ти нужни пари.
Просто уверено върви все напред,
а когато стигнеш края, поспри.
Ще ме видиш, приседнала тихо,
с колене, към гърдите присвити,
с очи, вперени високо в звездите,
тръпнещи в очакване да те видят.
Не казвай нищо тогава!
Просто за миг поседни.
Заедно да се вгледаме във звездите,
заедно да помълчим.
*****************
Сега разбираш защо няма нужда от думи.
Звездите всичко казват - нали?
Те пазят нашите спомени,
те разкриват наште мечти.
Виждаш ли? Колко много без думи научи.
Виждаш ли? Колко много без думи разбра.
Сега е време да тръгнеш обратно
и да се върнеш в реалността.
И помни!
Ако някога отново се случи
да се почувстваш безсилен и сам,
вдигни поглед просто нагоре
и ще ме видиш – Аз  ще съм там.
И пътя вече го знаеш.
Все напред по звездите вървиш,
а когато стигнеш накрая,
ще намериш сили да продължиш.


23.05.2007 г.

© Емануела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всичко което не ни обива ни прави по-силни.Аз намерих сили да продължа и ти също продължавай на пред,не поглеждай назад.
  • Прекрасно е почуствах го със сърцето си много ми хареса поздрави!!!
  • хареса ми страшно много и получих малко положителен заряд!
  • Дано за всеки да има по една такава патечка,която да ни води напред и да ни дава сили да се борим със самотата и тъгата.
    прекрасен стих.Поредният прекрасен стих!
    Поздравления Емануела! БРАВО! 6*
  • Браво!
  • АПЛОДИСМЕНТИ!
    Не мисля, че това, което ще кажа ще е достатъчно...
    Прегръдки!
Random works
: ??:??