Oct 28, 2008, 8:33 PM

Ако някога...

  Poetry
1.7K 0 6
Ако някога се почувстваш самотен,
някъде далече от тук,
вдигни просто поглед нагоре
и се вгледай във Млечния път.
Там ще откриеш пътечка,
обсипана с ярки звезди.
Бавно тръгни ти по нея,
тя до мен ще те води - помни!
За това нямаш нужда от пари за билет.
И за любовта ми не са ти нужни пари.
Просто уверено върви все напред,
а когато стигнеш края, поспри.
Ще ме видиш, приседнала тихо,
с колене, към гърдите присвити,
с очи, вперени високо в звездите,
тръпнещи в очакване да те видят.
Не казвай нищо тогава!
Просто за миг поседни.
Заедно да се вгледаме във звездите,
заедно да помълчим.
*****************
Сега разбираш защо няма нужда от думи.
Звездите всичко казват - нали?
Те пазят нашите спомени,
те разкриват наште мечти.
Виждаш ли? Колко много без думи научи.
Виждаш ли? Колко много без думи разбра.
Сега е време да тръгнеш обратно
и да се върнеш в реалността.
И помни!
Ако някога отново се случи
да се почувстваш безсилен и сам,
вдигни поглед просто нагоре
и ще ме видиш – Аз  ще съм там.
И пътя вече го знаеш.
Все напред по звездите вървиш,
а когато стигнеш накрая,
ще намериш сили да продължиш.


23.05.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко което не ни обива ни прави по-силни.Аз намерих сили да продължа и ти също продължавай на пред,не поглеждай назад.
  • Прекрасно е почуствах го със сърцето си много ми хареса поздрави!!!
  • хареса ми страшно много и получих малко положителен заряд!
  • Дано за всеки да има по една такава патечка,която да ни води напред и да ни дава сили да се борим със самотата и тъгата.
    прекрасен стих.Поредният прекрасен стих!
    Поздравления Емануела! БРАВО! 6*
  • Браво!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...