Ако, някога, тогава...
Ако се разлистя, като роза
ще поискам най-острите бодли.
Ще успее да ме има този,
който ме обича дори да го боли.
Ако литна, като птица бяла,
ще поискам на- силните криле.
Ще бъда обич нежна, засияла
само за мъжа с душата на дете.
Ако пламна, като буен огън,
ще поискам най- ярките искри.
Да залюбя единствено ще мога
този, който смело с мен ще изгори.
Ако, като лятна буря аз се разгневя
ще поискам вятър бурен, устремен.
Който се уплаши, нека бяга през глава!
Ще остане само смелия до мен.
Ако някога сърцето свое укротя
и замлъкнат всичките стихии в мен
това ще бъде знак, че най- накрая любовта
е осветила с радост тъмния ми ден.
Тогава ще съм роза, птица, песен,
не стихия- бриз ухаещ на море,
топъл пламък в хладна есен-
едно обичащо и радостно сърце.
Той ще е небето, аз - звездите
в благодатна, нощна тишина.
Той ще е душата, аз - очите
на новата, орисана съдба.
25.07.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
