Ако накой нявга мислите ми прочете,
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече,
и с усещане за превъзходство отмини...
Плувай, гмуркай се в живота
и законите му изпълнявай ти.
Не мога аз да плувам в твойто блато,
че души ме тежката воня.
Виждам синевата на небето
само в мръснокалната вода.
Родил съм се със тежки, зли окови.
Потъвам. Нищо... може да ме спре.
На едно аз само се надявам.
Истинско дано е отразеното небе...
02.91г.
© Боян Иванов All rights reserved.