Косите ми ще заблестят ли
като звездите над пустините...
Ще ги видят ли oчите ти,
или ще се слеят долу с дюните...
Ръцете ми - ще ги познаеш ли,
ако те докоснат в тъмнината,
и гласът ми ще откне ли,
ако ти прошепне вън в тълпата,
или ще потъне като кораб,
някога пътувал в океана,
ако някой ден до теб ме няма...!
© Росица Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
