Косите ми ще заблестят ли
като звездите над пустините...
Ще ги видят ли oчите ти,
или ще се слеят долу с дюните...
Ръцете ми - ще ги познаеш ли,
ако те докоснат в тъмнината,
и гласът ми ще откне ли,
ако ти прошепне вън в тълпата,
или ще потъне като кораб,
някога пътувал в океана,
ако някой ден до теб ме няма...!
© Росица Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
