Ако пъпът бе шпионка
/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета.
Решаван, но останал нерешен.
Решаван, но без отговор оставащ.
Звучащ, като познат рефрен,
стар, но неостаряващ.
Та в този кратък интервал,
между тези уж неясни битиета,
един пирува, вечно е на бал,
а друг кротува, пазейки диета.
Вечно, вечно, колко да е вечно..
Вечен интервал не съществува.
Човекът трябва да живее безконечно,
а в интервал избира да си съществува.
Животът е, като мелодия,
свирена понякога фалшиво.
Превърнала се във пародия,
във нещо, странно, уродливо.
А музикантите нехаят,
за слушащите на концерта.
А може би дори не знаят.
А може би е това омерта?
Съзаклятие, на някакви злодеи.
Небитийни, нечовешки и безплътни.
Вещери приличащи на феи.
С очи кристални и душици мътни.
Животът стана старомоден.
Евтин. И ненужен. Наживян.
За него счита се за годен,
негодникът от себе си пиян.
Ако пъпът бе шпионка.
Човек би лекичко надзърнал.
И както някаква японка.
На заден би се тихо върнал.
Разбира се, че няма как.
Клончета сме на вековен дъб.
Пъпът, това е таен знак.
На връзката ни с хората без пъп.
© Лебовски All rights reserved.
Хареса ми
