Ако разбия кръчмарската проза
Аз не съм най-добрият от всички.
И дори най-добрите презрях.
Те се хвалеха мъжки – самички...
Аз до пета ракия мълчах.
Те след втората бяха Де Ниро
и Разпутин или Дон Жуан.
Аз подрямвах със Галка и Миро,
в телевизора тихичко взрян...
Ала кой знае в други ден вкъщи
как са те най-любящи мъже
и жените си страстно прегръщат...
Е, до кръчмено време поне...
Ако някой ден знамето свия –
онова, мълчаливото в мен,
ако две-три ракии изпия
и се втурна така... Някой ден –
да разбия кръчмарската проза,
че сюжети премного у мен –
ще се върна отново... Със роза –
в моя свят, все от теб подреден...
Ти срещни ме... За нищо не питай.
Просто бил съм кръчмарски поет...
Аз със тебе, знай, пак ще опитам
да си спретна пореден сюжет...
Николай Дялков
Гр. Тополовград
2012 год.
