Ако с други делят радостта
Има мигове тъмни -
в застой
е изцяло написан
денят ти.
Има други такива -
пробой
е в душата, кошмарът -
в съня ти.
Стиснал зъби в тъмата
край теб,
си замижал -
прозорецът сляп е.
Без надежда, по-черно
от креп,
ти не искаш да срещаш
небето!
А то цяло е пълно
с звезди -
тъй безбройни и много
високи.
Друг отдали от своя
светлик,
го попиват -
искри златнооки.
Тъй и хората -
в свойта тъга
са самотни -
сред тъмно живеят.
Ако с други
делят радостта,
светли песни в Живота
ще пеят.
© Петя Кръстева All rights reserved.
