Ако си имах дракон – другар свой,
щях да му се възкача върху крилете.
Да се вълнувам при всеки въздушен завой,
да спестя умората в нозете.
Ако имах дракон
щяхме да се понесем към висините,
с тънки пръсти да докосна небосвода,
в прегръдките свои щях да приютя звездите.
Ако имах дракон,
Серафим щях да го наричам.
Щях да татуирам ликът му на гърба свой,
за да му докажа, че него най обичам.
© Нора Флорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
