Ако си имах дракон – другар свой,
щях да му се възкача върху крилете.
Да се вълнувам при всеки въздушен завой,
да спестя умората в нозете.
Ако имах дракон
щяхме да се понесем към висините,
с тънки пръсти да докосна небосвода,
в прегръдките свои щях да приютя звездите.
Ако имах дракон,
Серафим щях да го наричам.
Щях да татуирам ликът му на гърба свой,
за да му докажа, че него най обичам.
© Нора Флорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
