Ако си имах дракон – другар свой,
щях да му се възкача върху крилете.
Да се вълнувам при всеки въздушен завой,
да спестя умората в нозете.
Ако имах дракон
щяхме да се понесем към висините,
с тънки пръсти да докосна небосвода,
в прегръдките свои щях да приютя звездите.
Ако имах дракон,
Серафим щях да го наричам.
Щях да татуирам ликът му на гърба свой,
за да му докажа, че него най обичам.
© Нора Флорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
