Ако срещнеш...
Ако срещнеш...
Ако срещнеш спомен за любов,
остави го - нека те подмине.
Мислиш си, ще те познае, но...
по-добре върви. Върви, не спирай.
Старата любов не е в това
казано с полуусмивка "здрасти".
Нито в тривиалните слова
в памет на годините прекрасни.
Няма я в очите срещу теб.
Нито в пренапрегнатото тяло.
Търсиш я, макар да знаеш, че
гледаш в изкривено огледало.
Тръгвате си. Всеки в своя път.
Но душата без любов е болна.
Тя до вчера беше кръв и плът
и живя в съня ти неотклонно.
Виждаше я в другите навън
все такава млада и порочна.
Жива беше, па макар и в сън -
луда, незабравена, нарочна...
Срещнеш ли наяве спомен жив,
отмини го, за да го запазиш.
Иначе, макар да е красив,
ще изчезне. После ще се мразиш.
© Александър Калчев All rights reserved.
