Ако стане ...
Не разбрахме дали пътят свърши,
от какво в нас настъпва промяна.
Щитът пазещ в миг се прекърши
нечуплива уж закалена стомана.
А пък тя … още в нас беше жива
преразказвания още ний чакахме.
Разказвачите редихме я красива
и невинна, но защо ли и плакахме.
Колко пъти казахме - невъзможно
аз вода буйна, ти огнен … стихия?
Звън чувахме, кънтеше тревожно,
колко пъти преродихме го в магия?
Ако някога „невъзможното” стане
чути думи ще разберем отведнъж.
Укротена вода на огън ще пристане
хармония ще е между жена и мъж.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
