Дойде внезапно. Без покана,
разпръсквайки мрака от спомени.
Целуваш устните, от мълчание отровени.
Странно, но сякаш така лекуваш
душевната ми рана.
Дойде внезапно. Без покана,
толкова объркан в своите любовни обяснения,
говорейки за бъдещи вълнения.
Почакай! Кой си? Аз дори
не те познавам!
Дойде внезапно! Без покана.
Навлизаш толкова навътре е мен,
убеждавайки ме, че си за това роден:
да ме направиш безумно
щастлива и желана.
Ако те допусна до себе си,
ще ме спасиш ли?
© something else All rights reserved.