Ако те допусна до себе си, ще ме спасиш ли?
Дойде внезапно. Без покана,
разпръсквайки мрака от спомени.
Целуваш устните, от мълчание отровени.
Странно, но сякаш така лекуваш
душевната ми рана.
Дойде внезапно. Без покана,
толкова объркан в своите любовни обяснения,
говорейки за бъдещи вълнения.
Почакай! Кой си? Аз дори
не те познавам!
Дойде внезапно! Без покана.
Навлизаш толкова навътре е мен,
убеждавайки ме, че си за това роден:
да ме направиш безумно
щастлива и желана.
Ако те допусна до себе си,
ще ме спасиш ли?
© something else All rights reserved.
