Ако те нямаше

Ако те нямаше, навярно

ще те измисля с обич аз

и ще се срещна с теб случайно

във виртуален късен час.

Във вечер празнична, красива,

когато всички други спят,

луната пълна и безгрижна

ще ни целува в златен цвят.

Ще те измисля, дума няма,

ще трябва ти да се родиш –

прекрасен, в чудна рима

във стиховете ми да заблестиш.

Да бъдеш по-красив от всичко –

от мрака и от нежната зора!

Да гледаш чудно, романтично,

да ме докоснеш със ръка.

Да бъда твоя бледа сянка

и да ни свързват нощ и ден,

любов красива и безкрайна,

дошла от теб за мен….

Ако те нямаше, навярно

ще те измисля с обич аз

и ще се срещна с теб случайно

във виртуален късен час.

           Мария Мустакерска