Jun 26, 2006, 7:15 PM

Ако те срещна

  Poetry
1.3K 0 1
Знам. Ако те срещна-
сред сивата тълпа,
сред сив дъждовен ден,
по сивите стъкла
ще пробягва твоя образ цветен.

Но ако на около се къпе
всичко в багри и цветя -
ти ще бъдеш черно-бял,
и твоят силует безцветен,
способен да разплаче
даже пъстрата дъга,
ще бъде моята опорна точка.

Хей, скитнико,
постой за малко на брега,
че фар си ти,
а аз пък заблудена лодка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...